Страдија (9/12)
Во Министерството на просвета сè само изветреани научници. А тука дури се работи темелно и сериозно. По петнаесет па и дваесет дена се дотерува стилот и на најмал акт, па, веќе се разбира, тука се и јазичните ситници, падежите, со предлози и без предлози.
Ги разгледував актите.
Еден директор, на пример, пишува:
„Наставниците од оваа гимназија веќе шест месеци немаат примено плата, и се доведени во таква материјална невола што немаат ниту леб. Ова понатаму не може да се дозволи, зашто со тоа ќе се убие угледот на наставниците, па и на самата настава.
Учтиво го молам Господинот министер што поскоро да повели да се заложи кај Господинот министер за финансии за нужната наредба да ни се даде плата барем за три месеци“.
На другата страна од свитканиот акт стои:
„Министерството на просвета,
П. Н. 5860.
1. II 891.
Директорот на …ската гимназија моли на тамошната гимназија да ѝ се даде плата за три месеци“.
Под тоа, со друг ракопис, цел реферат:
„Стилот неправилен. Редот на зборовите не одговара на правилата на синтаксата. Употребени се странски зборови: да се дозволи и нужно.“ (Тие зборови во актот се подвлечени со црвен молив).
Под тоа со раката на министерот стои напишано (ракописот е лош, нечитлив, каков што обично веднаш во истиот момент добива секој кој ќе стане министер):
„До Просветниот совет за мислење“.
Под тоа стои пак нов ракопис:
2. III 891.
До главниот просветен совет.
(Имаше само еден Просветен совет сè на сè; а човек би помислил дека ги има барем триесетина).
Во прилог се праќа до Советот актот на директорот на …ската гимназија во него да ги проучи граматичките форми, синтактичките и стилските особини, па со свое мислење да го врати што побргу до Министерството на просветата на понатамошна употреба.
По наредба на министерот итн.
(Потпис)
Со оглед на тоа што работата била од итна природа, не поминале ни петнаесет дена, а Главниот просветен совет се собрал на седница. Меѓу другите предмети дошол и овој, и Советот решил тој да се упати на оцена кај двајца стручњаци. Одредиле двајца и го ставиле решението во записникот, а деловодителот да го изврши.
Сега доаѓаат писмата до стручњаците:
„Господине,
Според актот на Господинот министер на просветата ПН. 5860, од 2. III оваа година, а според одлуката на XV седница на Главниот просветен совет, одржана на 17. III истата година СБр. 2, чест ми е да ве замолам да го проучите актот на директорот на …ската гимназија во граматички, синтактички и стилски поглед, па за тоа да му поднесете исцрпен реферат на Советот во што покус рок.
Примете го, Господине, и по овој повод уверувањето за моето одлично почитување.
Претседател на Гл. просветен совет (Потпис)“
Писмо со ваква содржина е упатено и до другиот референт.
Дури по два месеца до Просветниот совет стигнал исцрпен реферат за директоровиот акт, на кој заеднички работеле двајцата стручњаци. Рефератот вака почнува:
„До Главниот просветен совет:
Го разгледавме и го проучивме актот од директорот на …ската гимназија и имаме чест да му го поднесеме на Советот следново свое мислење:
Во природата сè е подложно на законот на постепеното развивање и усовршување. Како што од првобитниот урнек со постепеното развивање и усовршување во долга низа векови се доаѓа до најсложениот организам на човечкото тело, исто така и јазикот се развивал од неартикулирани, животински гласови додека низ долгата низа векови не ја достигнал висината на совршенството на денешните модерни јазици.
За да ја изведеме подобро и попрегледно оваа работа, ќе тргнеме по овој ред:
I. Општ дел
- Говорот и неговото настанување.
- Потеклото на дененшите јазици.
- Заеднички корени (санскрит).
- Делење на јазиците на поглавните групи.
- Еден дел од споредбената филологија.
- Историјата на науката за јазикот.
- Развивањето на науката за јазикот воопшто.
II. Нашиот јазик и законите на неговото развивање
- Старата татковина (историја).
- Сродните јазици.
- Заедничките особини и разликите на сродните братски јазици во нашиот јазик.
- Дијалектите на заедничкиот јазик во старата татковина се развиваат во посебни јазици.
- Дијалектика на нашиот јазик
III. Директоровиот акт
- Потеклото и историјата на актот.
- Особините на јазикот во него според особините на стариот страдиски јазик во старите повелби…“
И така натаму. Кој би можел сето тоа да го памети! то ест, ако и ова е добро запаметено.
Сега доаѓа стручната разработка на секој дел од секоја точка по овој утврден ред, и по многу, многу напишани листови, се доаѓа до зборот „дозволи“. Понатаму гласи:
„Дозволи, гл. санскр. dhard dudorh, скока, скокнува, потрчнува (В. кн. III, ц. 15, 114, 118 б. Х. С.** м.) = pl. dontі, r. dutі, gr. εμαυριζω 1. canto, cantare, provoco, provocere (ѕіc) к. З х б, вика, ѕвони, звук, ѕвер, (В. Се разлути тигарот, лутата ѕверка. Ѓ. Л. П. 18) = Скокна срнче зад грмче = зволи со „до“: дозволи (Н. 16, У 3. С. Н. О. 4. Ѓ. Д. 18, 5. кн. III. Види го примерот: ‘На јунакот рани седумнаесет’).
Според ова наоѓаме дека зборот „дозволи“ не е наш збор и дека треба да го исфрлиме како штетен за нашата нација.“
На ист начин доаѓа и објаонувањето на зборот „нужно“ и доаѓаат до истиот заклучок.
Потоа поминале на редот на зборовите воопшто, па посебно на редот на зборовите во актот на директорот, и тука ги направиле стручните забелешки.
Најпосле „Стилот и особините на стилот во актот“, а завршено е со опширен текст на неколку листови: „Паралела меѓу јазикот и стилот во директоровиот акт и стилот во Хомеровата Илијада. (Тука нашле дека Хомеровиот стил е многу подобар).
„Според сето ова — велат — сме на мислење овој акт да му се врати на директорот на …ската гимназија според нашите забелешки совесно да го исправи, а потоа по истиот акт може да се работи понатаму што треба.“
По цел месец се состана Советот и го разгледа рефератот а потоа донесе решение актот да му се врати на директорот, според забелешките на стручњаците, да го исправи и повторно да го испрати до Министерството на натамошна работа. На господата референти им се одредува по 250 динари на секого, како хонорар за рефератите, кои ќе се исплаќаат од Фондот за пензиите на вдовиците на чиновниците на просветната струка, или од буџетот одреден за платите на служителите.
Ова свое мислење Советот учтиво го спровел до г. министерот на понатамошна работа.
И актот, потоа, од Министерството (со него рефератот во прилог под …) му е вратен на директорот да го исправи според напомените и забелешките на стручњаците…
Така таму, темелно, стручно се расправаат сите работи и се води преписаса половина година додека во актот не се исправи и најмалата граматичка грешка, и дури потоа се пристапува на понатамошна работа по тој предмет. Така еден најмал акт, со големата преписка, стана толку голем акт, што човек одвај на грбот може да го носи.
Сите чиновници во Министерството, бидејќи писатели, ое разбира, пишуваат книги; само господинот министер не пишува ништо. Пред него не смеев ниту да излезам, зашто сите ме уверуваа да не правам толку дрзок обид, ако ми е мил животот. Господинот министер, велат, по цел ден прави гимнастика, бил многу избувлив човек, и сакал да се тепа.
Расправаат дека еден ден се степал дури и со поглаварот на црквата. И поглаварот на црквата бил добар гимнастичар и страстен јавач, меѓутоа избувлив човек и исто така наклонет кон тепачки. Еден свештеник удрил со стап по глава во храмот божји и тоа од непознати причини. Својата избувлива нарав, како што мислат сите, тој ја добил читајќи многу свети книги, та неговите испади се правдаат, дури никој и не му забележува. Првиот негов судир со министерот бил поради некоја јавачка трка, па веднаш дошле на ред уште многу други побожни и просветни прашања, од кои зависело правилното воспитување на младината. На пример: поглаварот на верата барал по секоја цена во школските учебници за верата да влезе еден дел за одгледување на ждребиња, а министерот барал наместо тоа да влезе урок за пливањето. По тие важни прашања никој не сакал да попушти, па работата, малку по малку, дошла дотаму што еден со друг не можеле да се видат. Министерот, за да му напакости што повеќе на својот противник, наредил дури ниту во зоологијата да не смее да се предава за коњот, а наместо тоа одвратно животно, кога ќе дојде ред на него требало да се предава за пливањето во ладна вода.
Но, ова се поситни работи за менувањето на едно место во учебникот, зашто и учебниците, па дури и целите програми за наставата се менувале секој ден.
Нема човек кој работи во просветата, а да не пишува учебници за училишта; а освен тоа, секој од нив подготвува по некоја корисна книга за наградување на учениците и за лектира на добрите деца.
Учебниците, всушност авторите, чекаат на ред. Мнозина од нив треба да се помогнат материјално, па затоа учебниците се откупуваат или се препорачуваат во училиштето како задолжителни во наставата. Само министерот ќе им излезе во пресрет на своите блиски пријатели и роднини. Само што ќе се прифати некој учебник и учениците ќе си го набабават, веќе утредента на министерот ќе му донесат друг учебник, од некој негов поблизок, и, се разбира, треба и нему да му се помогне. Веднаш истиот ден се издава наредба:
„Со оглед на тоа што со долгата употреба учебникот (по тој и тој предмет од тој и тој) се покажа како несоодветен, во интерес на наставата, досегашниот учебник се исфрла од употреба, а се препорачува учебникот… (името на писателот го заборавив)“.
Сакав да го посетам и господинот министер на правдата, но тој не беше во земјата. Во тоа време беше отсутен, отишол во странство да ги проучува училиштата за глувонеми деца, зашто владата сериозно размислувала во земјата Страдија да основа неколку такви училишта, за да се поправи со тоа лошата финансиска ситуација во земјата. Бидејќи таа рабога, како многу важна и значајна, не можеше да трпи одлагања, веднаш се преземени најнужните чекори, покрај тоа што беше пратен министерот на правдата да го проучува уредувањето на таквите училишта (со многу голем додаток покрај платата), веднаш беше поставен и управник на училиштето за глувонеми деца, со голема плата и додаток за репрезентација; потоа беа поставени наставници, а веќе беше почнало и ѕидањето на една голема зграда, наменета за стан на управникот. Се разбира, веднаш потоа беше поставен и економ, лекар, шеф на месната контрола, благајник, подблагајник, писар, три-четворица препишувачи и неколкумина служители. Сите, од управникот до служителот, примаа ревносно плати и со нестрпливост очекуваа да ја започнат работата на новата должност, — освен управникот, кој овде-онде, пуштал гласови дека тој, преку некој свој роднина, ќе издејствувал во тој завод да се примаат сосема здрави деца.
Тој завод, всушност чиновниците, зашто завод уште немаше, беа под управа на министерот на правдата, зашто министерот на просветата изјавил дека не сака да има работа со „некакви си глувтари“.
Министерот на правдата единствено се грижеше околу училиштето за глувонеми деца, а работите од министерот на правдата ги презел министерот на војната, а должноста на министерот на војната ја вршел министерот на просветата, кој и без тоа ги мразел и книгите и училиштата, та должноста негова, како министер на просветата, ја вршела неговата жена; а таа, како што знаеја сите, многу сакала да чита криминални романи, и да јаде сладолед со чоколада.
Страдия (9/12)
В министерстве просвещения собрались самые маститые ученые. Работа здесь ведется основательно и продуманно. Пятнадцать, а то и двадцать дней шлифуется стиль даже самой незначительной бумажки, вплоть до языковых мелочей, падежей всяких с предлогами и без предлогов.
Я познакомился с некоторыми делами.
Некий директор пишет, например:
“Господину Министру просвещения.
Преподаватели нашей гимназии вот уже шесть месяцев не получают жалованья и доведены до такой нужды, что сидят без куска хлеба. Так дальше продолжаться не может, потому что и учитель теряет всякий авторитет и само преподавание лишается смысла.
Покорнейше прошу господина министра как можно скорее походатайствовать перед Господином Министром финансов о необходимом распоряжении, по которому нам выдали бы жалованье хотя бы за три месяца”.
На загнутых полях заявления помечено:
“Министерство просвещения.
П. Н. 5860.
1-11-891.
Директор …ской гимназии просит выдать учителям жалованье за три месяца”.
Ниже – другим почерком – заключение:
“Стиль неправильный. Порядок слов не отвечает правилам синтаксиса. Употреблены иностранные слова: “продолжаться и необходимый”. (Эти слова в заявлении подчеркнуты красным карандашом.)
Еще ниже рукой министра написано (почерк плохой, неразборчивый, каким он обычно становится у всякого, как только он попадает в министры): “На заключение Совету по делам просвещения”.
Под этим опять другим почерком начертано:
“2.III-891
Главному совету по делам просвещения”.
(Можно подумать, что помимо Главного совета существовало по крайней мере тридцать второстепенных, хотя он был единственный.)
“При сем препровождается заявление директора …ской гимназии для изучения грамматических форм, синтаксических и стилистических особенностей. Вместе с заключением Совета оно должно быть возвращено Министерству просвещения для дальнейшего движения.
По приказу Министра
и т. д.
(Подпись)”.
Не прошло и пятнадцати дней, как Главный совет по делам просвещения ввиду срочности дела собрался на заседание. Рассмотрев в числе других вопросов и этот. Совет решил послать заявление директора на отзыв двум специалистам. Назначили двух человек, записали решение и поручили секретарю проследить за выполнением.
Далее шли письма специалистам:
“Господин Н. Н! В связи с распоряжением Господина Министра просвещения за № 5860 от 2-III сего года и решением XV заседания Главного совета по делам просвещения, состоявшегося 17-III того же года Д. № 2, имею честь просить Вас изучить заявление директора …ской гимназии с точки зрения грамматики, синтаксиса и стиля и в кратчайший срок представить Совету детально разработанный доклад.
Примите мои уверения в глубоком уважении.
Председатель Гл. совета по делам просвещения
(Подпись)”.
Письмо такого же содержания было направлено и второму специалисту.
Через два месяца в Совет по делам просвещения пришел детально разработанный реферат о заявлении директора, над которым совместно трудились оба специалиста. Реферат начинался так:
“Главному совету по делам просвещения. Мы рассмотрели и изучили заявление директора …ской гимназии и имеем честь сообщить Совету следующее:
B природе все подчинено закону поступательного развития и совершенствования. Как простейший одноклеточный организм в результате поступательного движения и совершенствования в течение многих веков развился в сложнейшую организацию человеческого тела, так и язык в течение многих веков развивался от звуков неартикуляционных, которые мы можем встретить у животных, до уровня совершенства современных новых языков.
Для большей ясности и наглядности мы будем пользоваться следующим планом:
I. Общий раздел
- Звуковая речь и ее возникновение.
- Происхождение современных языков.
- Общие корни (санскрит).
- Деление языка на основные группы.
- Раздел сравнительной филологии.
- История науки о языке.
- Развитие науки о языке вообще.
II. Наш язык. и законы его развития
- Происхождение языка (история).
- Родственные языки.
- Общие черты и различия с родственными, братскими нашему, языками.
- Диалекты общего древнего языка на старой прародине развиваются в особые языки.
- Диалекты нашего языка.
III. Заявление директора
- Происхождение и история заявления.
- Особенности его языка в соответствии с особенностями старого страдийского языка в древних хартиях…”
И так далее. Да кто же может все это запомнить? Благодарение богу, если я хоть что-то запомнил правильно.
Ниже приводилась специальная разработка по установленному плану каждого раздела, каждого пункта, и. наконец, после многих, очень многих исписанных страниц очередь дошла до слова “продолжаться”. Вот что было написано дальше:
“Продолжаться, им. гл. санскр. dharh duhorh, скакать, подпрыгивать, бегать, (см. В. кн. III, стр. 15, 114, 118 б. Х. С. ** т.) – pl. donti, r. duti, gr. εμαυριζω, 1. canto, cantare, provoco, provocere (sic) к. 3 X b, звать, звонить, звук, зверь (смотри: Рассердился тигр, лютый зверь. Дж. Л. П. 18) – Серна выскочила из кустов – должаться с “ПРО”: продолжаться (H. 16. В. 3. С. H. О. 4. Дж. Д. 18, 5 кн. III. Смотри пример: “На юнаке ран семнадцать”).
Исходя из этого, считаем, что слово “продолжаться” не наше и его, как вредное для народа, надо выбросить”.
Подобным же образом было разобрано слово “необходимый” с таким же заключением.
После этого ученые перешли к порядку слов вообще и к порядку слов в заявлении директора в частности и сделали специальные замечания.
И, наконец, раздел: “Стиль и его особенности в заявлении”, а в заключение на нескольких страницах:
“Параллель между языком и стилем заявления директора и стилем “Илиады” Гомера”. (Тут специалисты пришли к выводу, что стиль Гомера гораздо лучше.)
“Учитывая все это, – заключают ученые, – мы полагаем, что заявление надо вернуть директору …ской гимназии для добросовестной переработки в соответствии с нашими замечаниями, и лишь после этого можно будет продолжить работу над ним”.
Через месяц собрался Совет, рассмотрел реферат и принял решение вернуть директору заявление, чтобы он исправил его по замечаниям специалистов, а затем снова послал в министерство для дальнейшей работы. Господам референтам назначили за доклад по кругленькой сумме в двести пятьдесят динаров каждому, которые выплатили не то из пенсионного фонда вдов чиновников отдела просвещения, не то из средств, предназначенных на жалованье низшим служащим.
Свое заключение Совет с почтением направил господину министру для дальнейшей работы.
В соответствии с ним заявление было возвращено из министерства вместе с рефератом в виде приложения директору на исправление в духе замечаний специалистов…
Так основательно, толково рассматриваются там дела, по полугоду ведется переписка, пока не будет исправлена и малейшая грамматическая ошибка, и лишь после этого приступают к дальнейшей работе.
В результате обширной переписки даже из самого маленького заявления вырастает такое огромное дело, что человек едва может взвалить его на плечи.
Все чиновники министерства заделались писателями, все пишут книги; только господин министр ничего не пишет. К нему я не посмел явиться, так как все меня уговаривали не делать этого, если мне дорога собственная голова. Говорят, господин министр целыми днями занимается гимнастикой, человек он очень вспыльчивый и любит драться.
Рассказывают, что однажды он подрался с главой церкви. Глава церкви, хороший спортсмен и страстный наездник, тоже был человек вспыльчивый и тоже любил драться. Как-то, неизвестно почему, он ударил священника во время богослужения палкой по голове. По общему мнению, он стал вспыльчивым из-за постоянного чтения святых книг, поэтому выходки его оправдываются и не вызывают упреков. Первое его столкновение с министром произошло из-за конных состязаний, что обнажило многие другие разногласия по вопросам религии и просвещения, от которых зависело правильное воспитание молодежи.
Глава церкви настаивал, например, на том, чтобы в учебник закона божьего во что бы то ни стало был включен раздел о выращивании жеребят, а министр требовал раздела о плавании. В этих важных вопросах не уступал ни тот, ни другой, и дело дошло, наконец, до того, что они не могли больше видеть друг друга. Чтобы отомстить своему противнику, министр приказал исключить раздел о лошадях даже из зоологии, а вместо этого изучать в школах плавание.
Но ведь изменить какое-то место в учебнике это пустяк, у нас не то что учебники, а целые программы меняются через день.
Из работающих на ниве просвещения не было ни одного, который не писал бы школьных учебников, не говоря о том, что каждый являлся автором поучительной книги, предназначаемой для награждения учеников и рекомендуемой для чтения примерным детям.
Учебники, точнее их авторы, ждали своей очереди. Деньги нужны многим, а поэтому учебники или закупаются по распоряжению министра, или рекомендуются школам для обязательного пользования. Прежде всего министр обеспечивает своих родственников и ближайших друзей. Не успеют ученики приобрести рекомендованный учебник, глядишь, закадычный приятель министра уже тащит ему другой. И этому, разумеется, тоже надо пойти навстречу. И в тот же день выходит приказ:
“Длительное пользование учебником (по такому-то предмету, такого-то) выявило его негодность, а посему в интересах дела существующий учебник из употребления изъять и ввести учебник… (имя автора забыл)”.
Я хотел посетить министра юстиции, но он был за пределами страны.
Правительство Страдай носилось с серьезной мыслью основать несколько школ для глухонемых детей, чтобы тем самым поправить плохое финансовое положение государства, и министр юстиция отправился за границу познакомиться со школами такого рода.
Это важное и значительное дело не терпело отлагательства, и поэтому сразу были приняты самые срочные меры. Помимо того что министр юстиции (с очень большой надбавкой к жалованью) отправился изучать организацию таких школ, был назначен с большим окладом н надбавкой на представительство управляющий школами для глухонемых, а также наставники; еще раньше приступили к строительству огромного дома для управляющего. Разумеется, срочно были назначены заведующий хозяйством, врач, начальник местного контроля, кассир, помощник кассира, писарь, три-четыре переписчика и несколько служителей. Все они, от управляющего и до служителя, неукоснительно получали жалованье, с нетерпением ожидая момента, когда можно будет вступить в новую должность, только управляющий кое-кому доверительно сообщал, что с помощью одного своего родственника министра он добивается разрешения принимать в школы обыкновенных детей.
Этим учреждением, вернее его чиновниками, – учреждения-то ведь еще не существовало, – ведал господин министр юстиции, так как министр просвещения заявил, что не желает иметь дело “с какими-то глухими тетерями”.
Министр юстиции был поглощен заботами и попечительством над школами для глухонемых, дела же министра юстиции взялся выполнять военный министр, а обязанности последнего исполнял министр просвещения, ненавидевший книги и школы, так что за него всегда работала его жена; а она, как всем известно, обожала детективные романы и мороженое с шоколадом.
(Далее)