Ние сърбите, слава на милостивия бог, свършихме всичките си работи и сега можем ей така в безделие да се прозяваме до насита, да дремем, да се излежаваме и спим и когато и това ни дотегне, на шега да надзърнем и видим какво става по другите нещастни страни. Казват — опазил ни бог от такава напаст и далеч от нас тая беда! — има страни, където хората постоянно се бият, проливат кръвта си за някакви права, за някакви свободи и лична безопасност. Да му настръхне кожата на човек, като помисли за такива нещастници, които още не са оправили своите домашни работи, докато ние стигнахме дори дотам, да оправяме Китай и Япония. От ден на ден отиваме все подалече от нашата страна и ако продължи така, нашите журналисти ще започнат да изпращат дописки от Марс, Меркурий или в краен случаи от Луната.

И аз съм син на този щастлив народ и ето искам, за да угодя на модата, да ви разкажа за една далечна, много далечна извъневропейска страна и какво е станало в нея отдавна, много отдавна.

Не се знае къде точно е била тази страна, нито как се е казвал народът ѝ, но по всичко изглежда, че не е била в Европа, а народът може да се нарече с каквото и да е име, но не и сърби. С това са съгласни всички по-стари историци, а новите може да твърдят и обратното. Впрочем това не е наша работа и аз я отминавам, въпреки че ще изменя на обичая, според който трябва да говорим за това, което не разбираме, и да вършим онова, което не можем.

Знае се със сигурност, че този народ е бил много покварен и лош, пълен с пороци и лоши страсти и затова ще ви позанимая с него в това разказче.

Разбира се, скъпи читатели, вие няма да повярвате веднага, че някога са съществували такива покварени хора, но знайте, че аз пиша всичко това въз основа на стари записки, с които разполагам.

Ето в точен превод няколко донесения до различните министри:

„Земеделецът Н. Н. от Кар, днес след оран се отби в механата, пи кафе и страстно чете вестника, в който се нападат днешните министри…“

„Учителят Т… от Борк, щом излезе от училище, събира около себе си селяни и ги наговаря да основат певческо дружество. Освен това този учител играе на челик с чираците, а с учениците — на копчета и затова е много вреден и опасен. Чел е на някои селяни книги и им предлагал да ги купуват. Това зло не може да се понася, защото той развращава цялата околност и подмята, че мирните и честни граждани уж искат свобода, а всъщност той непрекъснато говори, че свободата е по-сладка от всичко. Страстно пуши и плюе, когато пуши.“

„Свещеникът Д… от Сор, след богослужение в храма ходи на политическо събрание в близкия град.“

Ето вижте, какъв ли позор няма по света!

Внимавайте по-нататък:

„Съдията С… днес гласува за общински съвет. Този безсрамен съдия получава опозиционен вестник и страстно го чете. Осмелил се да каже в съда, че в нищо не е виновен един селянин, обвинен за обида и противопоставяне на властта, защото е казал пред свидетели, че няма да купува нищо от дюкяна на кмета Габор. Освен това същият този съдия изглежда замислен, а това е явно доказателство, че е пълен с пороци и сигурно готви някакъв крупен заговор срещу днешния режим. Трябва да бъде обвинен за обида на господаря, защото той и без това не може да бъде приятел на династията, щом като си пие кафето при Моро кафеджията, а дядото на Моро е бил близък побратим на Леон, който вдигна бунта в Ямба срещу дворцовия съветник, дядо на днешния владетел!“

Имало и още по-лоши хора в тази нещастна страна. Четете само това донесение:

„Адвокатът от Тула се застъпи за някакъв бедняк, чийто баща бе убит миналата година. Този адвокат страстно пие бира и ходи на лов и което е още по-лошо — основа някакво дружество за подпомагане на бедните в нашата околия. Той е дързък изверг, който казва, че държавните шпиони са най-лошите хора!“

„Учителят Т… днес е тичал из града различни невъзпитани дечурлига и е откраднал круши от продавачите, а вчера с прашка е мерил гълъби и счупил прозореца на една държавна сграда. Това би могло да му се прости, обаче той ходи на политически събрания, гласува по време на изборите, разговаря с гражданите, чете вестници, говори за държавния заем и прави какви ли не скандали, които вредят на възпитанието!“

„Селяните от Вар започнаха да правят ново училище и както изглежда, ще заразят околността с този порок. Трябва колкото може по-рано да се попречи на това отвратително движение, вредно за държавата!“

„Занаятчиите от Вар основаха читалня и се събират всяка вечер в същата. Тази страст е пуснала дълбоки корени, особено сред младите. По-възрастните възнамеряват освен читалня да основат и занаятчийски пенсионен фонд. Това не бива да се търпи в нашия край, защото предизвиква съблазън във всички честни хора, които не ругаят министрите!… Един занаятчия иска дори разпределение на труда!… Отвратителни страсти!“

„Селяните от Падо търсят общинско самоуправление!“

„Гражданите на Троя искат свобода на изборите!“

„Много тукашни чиновници съвестно изпълняват работата си, а освен това един свири на флейта и познава нотите!“

„Писарят Мирон страстно играе на забавите и яде солени семки с бира. Трябва да се изгони, за да се излекува от тези страсти!“

„Учителката Хела купува всяка сутрин цветя и така съблазнява цялата околност. Не може да се покася, защото ще ни поквари младежта.“

Кой ли би могъл да изброи всичките омразни страсти на този нещастен народ? Достатъчно е да се каже, че е имало десет добри и честни хора в цялата страна, а всичко останало — и мъжко и женско, и старо и младо — покварено, както казват, до мозъка на костите.

Какво мислите, как са се чувствували тези десетина добри и честни хора в тази покварена страна?… Тежко, много тежко.

И най-вече поради това, че трябвало да гледат гибелта на своята родна земя, която тъй жарко обичали. От грижа не спели ни ден, ни нощ: как да поправят своите грешни съграждани, как да спасят своята земя от гибел?

Изпълнени с родолюбив плам, достойнство и благородство, те били готови да понесат всички жертви за щастието на своята родина. И един ден стегнали юнашко сърце, преклонили глава пред волята на горчивата съдба, която им отредила това тежко бреме, и станали министри, като поели върху себе си благородната задача да очистят земята от греховете и страстите.

Учени хора са били, но все пак не било лесно да се изпълни това трудно мероприятие.

Най-после едного от тях, който беше най-глупав (у тоя народ това значи най-остроумен), осенила мисълта да се свика Народното събрание, но в него да решават чужденци. Всички приели тази прекрасна идея и наели на държавни разноски двеста души чужденци и още толкова хванали от ония, които случайно били по това време в тази страна по търговия. Чужденците се противели, но срещу ръжен не се рита!

Така се събрали четиристотин чужденци народни представители да решават различни неща за щастието на страната и да станат изразители на народните въжделения.

След като оправили по този начин работите и намерили достатъчно хора, които нарекли народни представители, веднага обявили и изборите за народни представители. Недейте се учудва на това, защото в тази страна владеел такъв обичай.

Започнали заседанията на Народното събрание. Решавало се, говорело се, дискутирало се… Не е лесно да се свършат такива важни работи. Всичкото било лесно и вървяло бързо, но щом стигнели до страстите, натъквали се на трудности. И така, докато не се намерил някой и предложил да се вземе решение, с което да се премахнат всички страсти в страната.

— Да живее ораторът, да живее! — гръмнали в заседателната зала радостни възгласи от всички гърла.

Всички възторжено приели предложението и решили:

„Народното представителство, като намира, че страстите пречат на напредъка на народа, се вижда принудено да внесе в новия закон и точка, която гласи:

„От днес страстите се спират и се премахват като вредни за народа и страната.“

Не изминало и пет минути от подписването на закона за премахването на страстите, за който знаели само представителите, а да видите какво се случило всред народа, във всички краища без изключение!

Достатъчно е да ви посоча само в превод едно място от записките на един гражданин.

Ето дума по дума тази част от записките:

„…Пушех страстно. Щом се събуждах, веднага се хващах за цигарата. Събуждам се един ден, вземем кутията с тютюна и по обичай свивам цигара. Беше ми някак неприятно (тогава тъкмо онзи представител е внасял своето предложение) и изведнаж почувствувах как ръката ми затрепера и цигарата падна. Погледнах я и плюх с отвращение… „Вече няма да пуша“ — казах си и тютюнът ми се видя така гаден, че не можах да го погледна. Учудих се какво стана изведнаж и излязох на двора, а там какво да видя! Пред вратата моят съсед, закоравял пияница, който не можеше нито час без вино, стои човекът трезвен, гледа надолу и се чеше по главата.

— Ето, донесох виното — каза му прислужникът и както обикновено му подаде шишето.

Моят съсед хвана шишето, треси а го в земята и то се пръсна на сто парчета.

— Ах, че отвратително нещо! — извика той с погнуса, гледайки разлятото вино.

След това помълча доста време и поиска сладко и вода.

Донесоха му, той се почерпи и замина на работа.

Жена му заплака от радост, като видя как мъжът ѝ се е оправил ненадейно.

Един друг, пак мой съсед, който страстно четеше вестници, седеше на отворения прозорец, но и той изглеждаше нещо преобразен и чуден.

— Получихте ли вестника? — попитах го аз.

— Не мога да погледна вече вестник, така отвратителен ми изглежда! Тъкмо мислех да взема да чета археология или гръцка граматика!… — отговори той, а аз отминах и излязох на улицата.

Целият град бе преобразен. Един страстен политик бе тръгнал за политическо събрание. Вървеше си човекът по улицата и изведнаж се обърна и затича обратно, като че ли някой го гони.

Учудих се какво му стана и го попитах защо така внезапно се върна.

— Тръгнах на събрание и изведнаж ми дойде на ум, че е по-добре да си отида в къщи, да поръчам някаква книга за селското стопанство и домашната индустрия, да чета и се усъвършенствувам в работата. Какво ще правя на събрание? — каза той и изтича в къщи да изучава земеделие.

Чудех се и се маех, какво стана изведнаж. Върнах се в къщи и започнах да прелиствам психологията. Исках да прочета мястото за страстите. Натъкнах се на страницата, на която пищеше „Страсти“. Само заглавието останало, а всичко друго избледняло, като че ли никога нищо не е било писано!…

— О, какво е пък това сега, за бога?

В целия град никъде не можеш да намериш лош и пристрастен към някой порок човек, дори и животните станаха по-умни!

Едва на другия ден прочетохме във вестниците постановлението на Народното събрание, че всички страсти се премахват.

— Аха, това било, значи? — извикаха всички. — Ние се чудехме какво става с нас, а то, виждаш ли, Народното събрание премахнало страстите!“

Тези записки са достатъчни да обяснят онова, което е станало всред народа, когато Народното събрание е приело закона за премахване на страстите.

После всички разбрали и учудването спряло, а преподавателите в училищата преподавали на своите ученици за страстите следното:

„Някога в човешките души имало и страсти и те били един от най-уплетените и най-трудни раздели на психологията. Но с решение на Народното събрание страстите били премахнати, така че тази част от психологията вече не съществува, както и страстите в човешката душа. Страстите са премахнати на еди-коя си дата, еди-коя си година.“

— Слава богу, че не трябва да ги учим! — шепнат учениците, доволни от решението на Народното събрание, защото за следващия час трябва да научат само:

„На еди-коя си дата, еди-коя си година, с решение на Народното събрание се премахнаха всички страсти, така че сега вече не се срещат по хората!“

Щом кажат това без грешка и получават отлична оценка.

И така, този народ внезапно се спасил от страстите, поправил се и от този народ според някои предания произлезли ангелите!…

 

Източник: Доманович, Радое, Избрани сатири и разкази, Народна култура, София 1957. (Прев. О. Рокич)

Мы, сербы, хвала милостивому богу, сделали все, что положено, и теперь можем на досуге зевать, сколько душе угодно, дремать, нежиться и почивать, а когда нам и это надоест, можем, потехи ради, полюбопытствовать, что в других, не таких счастливых странах делается. Говорят — упаси нас, господи, от такой напасти! — будто есть страны, где люди все дерутся да ссорятся из-за каких-то там прав, свободы какой-то и личной безопасности. Мороз по коже подирает, как подумаешь о несчастных, которые у себя дома никак не разберутся, тогда как мы до того дошли, что наводим порядки даже в Китае и Японии. С каждым днем уносимся все дальше от своей страны, еще немного, и наши журналисты начнут присылать корреспонденции с Марса, Меркурия или, на худой конец, с Луны.

—

И я сын этого счастливого народа и вот хочу, дабы не отстать от моды, рассказать вам об одной далекой, очень далекой неевропейской стране и о том, что происходило в ней очень, очень давно.

Неизвестно в точности, где находилась эта страна, как назывался народ, ее населявший, но во всяком случае было это не в Европе, а народ мог называться любым именем, только не сербами. На этом сходятся все старые историки, хотя новые, возможно, попытаются утверждать противное. Впрочем, сие не входит в нашу задачу, и я не касаюсь этого вопроса, хотя и грешу таким образом против обычая говорить о том, чего не разумеешь, и делать то, к чему непригоден.

Достоверно известно, что народ этот, испорченный и безнравственный, был исполнен пороков и пагубных страстей; вот я и решил позабавить вас рассказом об этом.

Разумеется, дорогие читатели, вы не можете безоговорочно поверить, что когда-либо могли существовать столь испорченные люди, но знайте — все это я рассказываю по старинным записям, хранящимся у меня.

Вот в точном переводе несколько донесений разным министрам:

«Земледелец Н. Н. из Кара зашел сегодня после пахоты в корчму, где пил кофе и с упоением читал газеты, в которых делаются выпады против нынешних министров…»

«Учитель Т. из Борка по окончании школьных занятий собирает вокруг себя крестьян и подговаривает их основать хоровую дружину. Кроме того, этот учитель играет с подмастерьями в клисс[1], а с учениками — в пуговки и поэтому чрезвычайно вреден и опасен. Некоторым крестьянам он читал книги и предлагал покупать их. Это зло нельзя терпеть. Он развращает всю округу и клевещет на честных граждан, уверяя, будто они хотят свободы, а на самом деле он сам беспрестанно твердит, что свобода слаще всего на свете. Заядлый курильщик и, когда курит, плюется».

«Священник Дж. из Cора, совершив службу в храме, отправился на митинг в соседний город».

Сами видите, какого только сраму не бывало на свете!

Слушайте дальше:

«Судья С. голосовал сегодня за общинное правление. Этот обнаглевший судья выписывает оппозиционную газету и с наслаждением ее читает. Он осмелился отстаивать в суде правоту крестьянина, обвиненного в оскорблении и сопротивлении властям за то, что он при свидетелях заявил о своем нежелании покупать хоть что-нибудь в лавке кмета Габора. Кроме того, этот же судья выглядит задумчивым, а это ясно доказывает, что он насквозь порочен и наверняка замышляет крупный заговор против теперешнего режима. Нужно привлечь его к суду за оскорбление государя, ибо он безусловно не может быть сторонником династии, раз пьет кофе в кафане[2] Мора, дед которого был добрым знакомым побратима Леона, поднявшего в Ямбе мятеж против приближенных деда ныне правящего государя!»

Были и еще менее достойные люди в этой несчастной стране. Познакомьтесь хотя бы с этим донесением:

«Адвокат из Тула защищал одного бедняка, отца которого убили в прошлом году. Адвокат этот страстный охотник и любитель пива и, что еще хуже, основал какое-то общество помощи бедным нашей округи. Этот дерзкий выродок утверждает, что шпионы — самые последние люди!»

«Учитель Т. бегал сегодня по городу с уличными мальчишками и крал у зеленщиков груши, а вечером стрелял из рогатки в голубей и разбил окно в казенном здании. Это бы еще куда ни шло, но он посещает митинги, голосует на выборах, беседует с гражданами, читает газеты, говорит о государственном займе и чего только еще не учиняет во вред преподаванию!»

«Крестьяне из Вара начали строить новую школу, и, вполне возможно, этим пороком заразится вся округа. Нужно срочно пресечь сие гнусное направление, вредное для государства!»

«Ремесленники в Варе основали читальню и каждый вечер собираются там. Эта страсть пустила глубокие корни, особенно среди молодежи, а люди постарше мечтают основать, кроме читальни, пенсионный фонд. Нельзя терпеть этого в нашем крае, ибо сие является соблазном для всех порядочных людей, не ругающих министров!.. А один ремесленник помышляет даже о разделении труда!.. Роковые страсти!..»

«Крестьяне из Бадуа требуют общинного самоуправления!»

«Граждане Трои хотят свободы выборов!»

«Многие здешние чиновники добросовестно делают свое дело, а один, помимо этого, играет на флейте и знает ноты!»

«Писарь Мирон с увлечением танцует на вечеринках и заедает пиво солеными семечками. Чтобы он излечился от этих страстей, надо его выгнать со службы».

«Учительница Хела каждое утро покупает цветы и тем соблазняет окружающих. Нельзя держать такую на службе — она испортит нам молодежь».

—

Кто бы мог перечислить все гнусные страсти этого несчастного народа? Достаточно сказать, что во всей стране нашлось лишь десять порядочных и честных людей, а все остальные — и мужчины и женщины, и старые и молодые— были испорчены, как говорится, до мозга костей.

Каково, по-вашему, было этому десятку честных и хороших людей в той испорченной стране?.. Тяжело, очень тяжело, и больше всего из-за того, что были они невольными свидетелями гибели своего отечества, так горячо ими любимого. Ни днем, ни ночью не давала им уснуть забота: как исправить своих грешных сограждан, как спасти страну от гибели?

Пламенно любящие свою родину, полные добродетелей и благородства, они готовы были принести любые жертвы на алтарь отечества. И в один прекрасный день мужественно склонили они головы перед волей жестокой судьбы, уготовавшей им тяжкое бремя, и стали министрами, взяв на себя благородную задачу очистить страну от грехов и страстей.

Люди они ученые, и все же нелегко было им справиться с таким трудным делом.

Но вот однажды самого глупого из них (а на языке того народа это значило самого остроумного) осенила мысль созвать Народную скупщину с тем, однако, чтобы дела в ней решали иностранцы. Ухватились все за эту дивную идею и наняли на государственный счет двести иноземцев да столько же еще навербовали из числа тех, что случайно оказались в этой стране по торговым делам. Отказывались они, отказывались, но — чья сила, того и воля. Так набралось четыреста иностранцев, готовых стать депутатами, решать разные дела на благо страны, выражать народные чаяния.

Когда таким образом вышли из положения, подыскав достаточное количество людей на роли народных представителей, сейчас же объявили выборы депутатов. Пусть это вас не удивляет — таков уж был обычай в той стране.

Начались заседания Скупщины. Ораторствуют, спорят, выносят решения… Нелегко выполнить столь важную задачу. Вначале все шло сравнительно гладко, но как только коснулись страстей, дело сразу застопорилось. И так было до тех пор, пока не выискался один да не предложил принять решение, которым все страсти в стране отменяются.

— Да здравствует оратор! — грянул восторженный клич.

Все присутствовавшие в зале Скупщины с энтузиазмом поддержали предложение, и было вынесено решение:

«Народное представительство, исходя из того, что страсти мешают прогрессу народа, считает необходимым добавить к новому закону следующий пункт;

«С сего дня страсти прекращают свое существование и отменяются как вредные для народа и государства».

Не прошло и пяти минут после подписания закона об отмене страстей, и хотя знали об этом только депутаты, а посмотрите, что происходило в народе, во всех краях без исключения.

Достаточно будет процитировать вам в переводе одно место из чьего-то дневника.

Вот что там написано слово в слово:

«…Я был заядлым курильщиком. Бывало, только про¬снусь, сразу за сигарету. Однажды утром просыпаюсь, беру коробку с табаком и свертываю, по обыкновению, сигарету. Вдруг как-то мне не по себе стало (именно в этот момент депутат вносил свое предложение), рука у меня задрожала, сигарета выпала; поглядел я на нее и с отвращением сплюнул… «Не буду больше курить», — решил я, и табак мне показался омерзительным, глаза бы на него не глядели. С чего бы это? Выхожу я во двор, а там чудеса творятся. В воротах стоит мой сосед, непробудный пьяница, который без вина не мог часу прожить; стоит он трезвый, глядит перед собой и чешет затылок.

— Вот принес, пожалуйста, — говорит ему слуга и протягивает, как обычно, бутылку вина.

Сосед хватает ее и швыряет оземь так, что только брызги летят.

— Фу, мерзость! — восклицает он с отвращением, глядя на разлитое вино.

Затем он долго молчит, а потом просит воды с вареньем.

Принесли ему, он отпил немного и отправился по делам.

Жена его заплакала от радости, видя, как муж ее внезапно исправился.

Другой мой сосед, тот, что с упоением читал газеты, сидит возле открытого окна; и он как-то изменился, на себя не похож.

— Получили газеты? — спрашиваю его.

— И глядеть на них не хочу, — так они мне опротивели, — ответил он. — Сейчас я как раз собираюсь почитать археологию или греческую грамматику!..

Я пересек двор и вышел на улицу.

Весь город преобразился. Один страстный политик от-правился было на митинг. Идет человек по улице и вдруг, вижу, поворачивает назад и бежит, будто за ним гонятся.

Что с ним, удивляюсь я, и спрашиваю, почему это он ни с того ни с сего назад повернул.

— Пошел я на митинг, — говорит он, — и вдруг меня осенило, что гораздо лучше выписать книгу о сельском хозяйстве или отечественной индустрии и читать ее дома да совершенствоваться в труде. Что мне за дело до митинга? — И он ринулся домой изучать земледелие.

Никак я не мог надивиться на все эти чудеса, вернулся домой и стал рыться в учебниках психологии, желая прочесть то место, где говорится о страстях.

Дошел до страницы, на которой написано «Страсти», а там только заглавие осталось. Все остальное изгладилось, будто никогда ничего и написано не было!..

— Господи помилуй? Это еще что такое?!

Во всем городе не найти ни одного подверженного порокам и пагубным страстям человека; даже скотина и та стала вести себя приличнее.

Только на следующий день прочли мы в газетах решение Скупщины об отмене всех страстей.

— Ага, вот в чем дело! — воскликнули все. — Мы-то удивляемся, что с нами такое происходит, а это, оказывается, Скупщина отменила страсти!»

Приведенной выдержки из дневника достаточно, чтобы показать происходившее в народе, когда в Скупщине принимался закон об отмене страстей.

Потом об этом сделалось известно всем и каждому, и удивляться перестали, а учителя в школах так поучали своих учеников:

«Некогда и страсти были в человеческих душах, и это был один из самых запутанных и трудных разделов психологии; но по решению Скупщины страсти отменены, так что теперь в психологии, как и в человеческих душах, нет такого раздела. Страсти отменены такого-то числа такого-то года».

— И слава богу, не надо их учить! — перешептываются ученики, довольные решением Скупщины, ибо к следующему уроку нужно затвердить только:

«Такого-то числа такого-то года по решению Скупщины отменены все страсти, и таким образом их нет у людей!…»

Кто повторит это без ошибки, получит отличную отметку.

Вот так, одним махом, этот народ был спасен от страстей, исправился, и от него, по некоторым преданиям, произошли ангелы!..

 

Источник: Радое Доманович, Повесты и рассказы, Государственное издательство художественной литературы, Москва 1956. (Пер. Е. Рябовой)

 

[1] Клисс – игра, напоминающая городки.

[2] Сербский постоялый двор, закусочная, трактир.

Этот рассказ написан в 1898 году. Историческа подоснова его такова: в 1888 году, король Милан (отец Александра Обреновича) под давлением народных масс был вынужден принять конституцию, дававшую известные политические права народу. После принятия конституции Милан отрекся от престола в пользу своего несовершеннолетнего сына Александра, который стал вводить полицейский режим, бесцеремонно попирая все права народа. Введение этого режима совершалось под лозунгом «умиротворения политических страстей», которые, как утверждала правительственная пропаганда, были якобы главным препятствием в процветании и прогрессе народа. Лозунг «умиротворения страстей» стал в 90-х годах одним из главных пунктов программ правительства. В начале 1894 года было образовано так называемое «нейтральное» (то есть внепартийное) правительство во главе с Джордже Симичем, который заявил, что будет считать своей миссией «обуздание разбушевавшихся страстей, смирение умов, и обеспечение порядка и законности в нашей стране». 9 мая 1894 года король Александр отменил конституцию 1888 года и ввел старую, реакционную конституцию 1869 года. В тронной речи в апреле 1895 года он говорил: «Потребность Сербии в умиротворении политических страстей, укреплении спокойствия и порядка в стране, которые позволят всем нам посвятить себя серьезному и плодотворному труду… побудили меня принять решение об отмене в прошлом году декретом от 9 мая конституции 1888 года и возвращении в силу конституции 1869 года».

Ние, Србите, му благодариме на милосливиот Бог, си ги свршивме сите работи, па сега можеме, онака, во слободното време, да се проѕеваме до мила волја, да дремеме, да се изналежуваме и да спиеме, па кога и тоа ќе ни здодее, можеме од шега, да ѕирнеме да видиме што се прави по другите несреќни земји. Велат — господи спаси нè од секаква беда и напаст, и нека е скраја! — бидејќи има земји каде што луѓето постојано се закрвуваат и се расправаат околу некакви права, околу некаква слобода и лична безбедност. Кожата му се наежува на човека кога ќе помисли на таквите несреќници кои уште не си ги средиле работите дома, а ние втасавме да ги средуваме дури и Кина и Јапонија. Секој ден одиме сè подалеку од својата земја, и ако потрае вака, нашите новинари ќе почнат да носат написи од Марс, Меркур, или, во краен случај, и од Месечината.

—

И јас сум член на овој среќен народ, па ете, за да ја задоволам модата, сакам да ви раскажам за една далечна, многу далечна воневропска земја, и што станало во неа одамна, многу одамна.

Не се знае точно каде била таа земја, како се викал народот во неа, но сигурно не е во Европа, а народот би можел да се вика со кое било име, само не Срби. Во тоа се согласуваат сите постари историчари, а новите можеби ќе го тврдат и обратното. Впрочем, тоа и не е наша работа и јас го оставам тоа, па дури и да се огрешам во обичајот дека треба да зборуваме за она што не го разбираме и да ја работиме онаа работа што не е наша.

Со сигурност се знае дека тој народ бил многу расипан и непослушен, преполн со пороци и лоши страсти, па со тоа и ќе ве позабавам во оваа приказничка.

Секако, драги читатели, на прв поглед вие не можете да верувате дека некогаш можеле да постојат толку расипани луѓе, но да знаете дека сето ова го работев според стари записи, што ги имам в раце.

Еве, во точен превод, неколку доставки до раз ни министри:

„Земјоделецот Н. Н., од Кар, денес по орањето намина в меана, пиеше кафе и страсно ги читаше весниците во кои се напаѓаат денешните министри…“

„Учителот Т… од Борак, штом ќе излезе од училиштето, ги собира околу себе селаните и ги наговара да формираат пејачка дружина. Освен тоа, овој учител игра челик со чираците, а со своите ученици игра со петлици, па затоа е многу штетен и опасен. На некои селани им чита книги и им ги нуди да ги купат. Ова зло не може да се трпи, зашто со тоа ја расипува целата околина, и им подметнува на мирните и чесни граѓани дека бараат слобода, а всушност тој непрестајно им зборува дека слободата е послатка од сè. Пуши страсно и потплукнува кога пуши.“

„Свештеникот Ѓ… од Сора, по службата во храмот, оди на политички собир во блискиот град.“

Еве, гледате, какви резили ти немало во оветот!

Внимавајте понатаму:

„Судијата С… денес гласаше за општинската управа. Овој срамен судија прима опозиционен весник и страсно го чита. Во судот се осмели да каже дека еден селанец воопшто не е виновен, кој е обвинет за навреда и противставување на власта, зашто пред сведоци рекол дека нема ништо да купува од дуќанот на кметот Габор. Освен тоа, тој ист судија изгледа замислен, а тоа е еден јасен доказ дека е полн со пороци и сигурно смислува некаков голем заговор против денешниов режим. Треба да се обвини за навреда на господарот, зашто тој и без тоа не може да биде пријател на династијата кога оди на кафе кај Моро кафеџијата, а Моровиот дедо бил добар пријател со Леоновиот побратим, кој го спотна оној метеж во Јамб против доглавникот на дворот на дедото на денешниот владетел!“

Имало и уште полоши луѓе во таа несреќна земја. Читајте ја само оваа доставка:

„Адвокатот од Тул застапуваше некојси сиромав, чиј татко го убија минатата година. Тој адвокат страсно пие пиво и оди на лов, а што е најлошо, основал и некоја дружина за помагање на сиромасите во нашата околина. Тој е дрзок изрод кој зборува дека државните шпиони се најлоши луѓе.“

„Професорот Т… денес трчаше низ градот со разни белосветски дечишта и крадеше круши откај зарзаватчијата, а вчера гаѓаше гулаби со праќка и скрши прозорец на една државна зграда. Тоа и би можело да му се прости, но тој оди на политички собири, гласа на изборите, разговара со граѓаните, чита весници, зборува за државниот заем, и какви ли не уште срамотилаци прави на штета на наставата!“

„Селаните од Вар почнаа да прават ново училиште, и како што се чини, со тој порок ќе се зарази целата наша околина. Треба што побргу да се спречи таа гнасна струја, штетна за државата!“

„Занаетчиите од Вар основаат читална и секоја вечер се собираат во неа. Оваа страст фати длабоки корења, особено кај младите, а старите се носат со мислата освен читалната — да основаат занаетчиски пензионерски фонд. Ова не може да се трпи во нашиот крај зашто ги соблазува сите чесни луѓе, кои не ги пцујат министрите! Еден занаетчија дури бара поделба на трудот! … Грди страсти! …“

„Селаните од Падо бараат општинска самоуправа!“

„Граѓаните во Троја сакаат слобода на изборитр.“

„Многумина овдешни службеници совесно си ја вршат работата, а еден, освен тоа, свири на флејта и знаје ноти!“

„Писарот Мирон страсно игра на забавите и јаде солени семки со пивото. Треба да се истера за да се излекува од тие страсти.“

„Учителката Хела купува цвеќе секое утро, па така ја соблазнува околината. Не може да се трпи, зашто ќе ни ја расипе младината.“

—

Кој би можел да ги изнареди сите гнасни страсти на тој несреќен народ? Доволно е да се рече дека само десетмина биле добри и чесни луѓе во целата земја, а сите други, и машко и женско, и старо и младо, биле расипани, како што се вели, од корен.

Што мислите, како им било на овие десетмина добри и чесни луѓе во таа расипана земја? … Тешко, многу тешко, а најмногу поради тоа што морале да го гледаат пропаѓањето на својата родена земја, што толку силно ја љубеле. Не спиеле ниту дење ниту ноќе од грижи: како да ги поправат своите грешни сограѓани, како да ја спасат земјата од пропаст?

Полни со огнено родољубие, полни со добродетелства и благородност, биле во состојба да ги поднесат сите жртви за среќата на својата татковина. И, еден ден, го стегнале јуначкото срце, ја наведнале главата пред волјата на горчливата судбина, која им пресудила тежок товар, и станале министри, земајќи си ја врз себе благородната задача да ја исчистат земјата од гревот и од страстите.

Биле учени луѓе, но не им било лесно да ја извршат толку тешката обврска.

Најпосле, на еден, кој бил најглупав кај тој народ (тоа значело најдуховит), му светнала мислата дека треба да се овика Народното собрание, но во него решаваат странци. Сите ја прифатиле оваа убава идеја и на државен трошок зеле под наем двесте луѓе, кои испофатиле некакви странци, што случајно се затекле тука, во таа земја, поради трговија. Тие се бранеле, се оттргнувале, но сила бога не моли!

Така се случило четиристотини странци да станат пратеници и да решаваат разни работи за среќата на земјата, да станат израз на народните желби.

Откако така ја свршиле работата и нашле доволен број луѓе кои ги наименувале за народни претставници, веднаш потоа распишале и избори за народни пратеници. Немојте да се чудите на тоа, зашто во таа земја таков бид обичајот.

Почнале собраниските седници. — Се решава, се зборува, се дискутира… Не е лесно да се сврши толку важна работа. Сè било лесно и одело бргу, но кога се дошло до страстите, веднаш се појавиле тешкотии. Додека некој не се нашол да предложи да се донесе решение со кое се укинуваат сите страсти во земјата.

— Да живее говорникот, да живее! — одекнале радосните извици од многу грла во собраниската сала.

Сите воодушевено го прифатиле предлогот, и се донесло решението:

„Народното претставништво, согледувајќи дека страстите му пречат на народниот напредок, е поттикнато да ја донесе уште и оваа точка во новиот закон, која ќе гласи:

„Од денес престануваат страстите и се укинуваат како штетни за народот и за земјата.“

—

Не поминале ни пет минути откако бил потпишан законот за укинување на страстите, и за него знаеле само пратениците, а сега да видите што се случувало меѓу народот во сите краишта, без разлика.

Доволно е да ви наведам само едно место, во превод, од нечиј записник.

Еве го, од збор до збор, тој записник:

„… Пушев страсно. Кога ќе се разбудев, веднаш се фаќав за цигарите. Еден ден, се разбудив и ја зедов кутијата со тутунот, та свиткав цигара (по обичај). Некако ми стана непријатно (токму тогаш пратеникот предлагал), кога одеднаш почувствував како раката сама ми затрепери, а цигарата ми падна; ја погледнав, па со одвратност плукнав… веќе нема да пушам — си помислив, а тутунот ми стана гаден, толку многу гаден што не можев да го гледам. Се чудев што ми стана така одеднаш, и излегов во дворот. Кога, дури таму имав што да видам! Пред вратата, мојот сосед, еден стар пијаница, кој не можеше без вино ниту час; стои трезен човекот, си гледа пред себе, и се чешка по главата.

— Еве, донесов вино, — му рече момокот, и му подаде шише како и обично.

Мојот сосед го дофати шишето, па го тресна одземи и тоа се распрсна на стотина парчиња.

— Уф, гадни работи! — викна тој со гнасење, гледајќи го истуреното вино.

Потоа долго молчеше, па побара слатко и вода.

Му донесоа, тој се почести, а потоа си отиде на работа.

Жена му се расплака од радост кога виде дека мажот и одеднаш се поправа.

Еден друт мој сосед, пак, кој страсно читаше весници, го видов како седи крај отворениот прозорец, па и тој нешто преобразен и чудно изгледаше.

— Добивте весници? — го прашав.

— Веќе нема да ги погледнам весниците, толку ми станаа одвратни! Сега си мислам да земам да читам археологија или грчка граматика! … — ми одговори, и јас си заминав, излегов на улица.

Целиот град се беше преобразил. Еден страстен политичар беше тргнал на политички собир. Одеше човекот по улицата, па наеднаш се заврти и се стрча наназад, небаре некој го спобркал.

Се зачудив што му стана, па го прашав зошто така наврапито се враќа.

— Тргнав на собир, па одеднаш ми падна на ум дека е подобро да си одам дома, да си нарачам некоја книга од областа на земјоделството и на домашната индустрија, па да читам и да се усовршувам во работата. Што барам на собир? — ми рече, па отрча дома за да го изучува земјоделството.

Не можев да се начудам на чудото што стана одеднаш, па се вратив дома, и зедов да ја прелистувам психологијата. Сакав да го прочитам местото за страстите.

Наидов на листот каде што пишуваше: „Страсти“. Останал само насловот, а сето друго побелело, небаре никогаш ништо не пишувало! …

— О, што е сега ова, господи?!

Во целиот град никаде не можеш да најдеш лош и страстен во што било, па дури и добитокот станал поумен!

Дури утредента во весниците прочитавме за собраниското решение дека се укинуваат сите страсти.

— А, ах, значи тоа е! — викаа сите. — Ние се чудиме што станува со нас. а тоа Собранието ги укинало страстите!

Овој записник е доволен за да објасни што станало кај народот кога во Собранието се донесувал законот за укинување на страстите.

Потоа им било јасно на сите и секому, и престанало чудењето, а наставниците во училиштата вака им предавале на своите ученици за страстите: „Некогаш во душите на луѓето постоеле и страсти, и тоа бил еден од најзаплетканите и најтешките делови на психологијата; но со решение на Собранието страстите се укинати, па така сега ја нема таа партија во психологијата, како и во душите на луѓето. Страстите се укинати на тој и тој датум, таа и таа година.“

— Му благодариме на Бога кога не мораме да ги учиме! — шепотеле учениците, задоволни со таа собраниска одлука, зашто за идниот час требало да научат само: „На тој и тој датум, таа и таа година, со решение на собранието се укинати сите страсти, и така веќе ги нема кај луѓето! …“

Штом ќе го изговореле тоа без грешка, ќе добиеле одлична оценка.

Ете, така наеднаш тој народ се спасил од страстите, се поправил, па од тој народ, според некои преданија, станале анѓелите! …

 

Извор: Домановиќ, Радое, Избрани сатири, Мисла, Скопје 1990. (Прев. Загорка Тодоровска-Присаѓанец)