Tag Archive | Илиада

Страдия (9/12)

(предишна страница)

В Министерството на просветата заварих само сериозни учени. Да видите как задълбочено и внимателно се работи тук. По петнадесет, пък и двадесет дни се върши само стилизация и на най-дребното писмо. Разбира се, тук влиза и грижата за разните езикови дреболии, всякакви падежи — предложни, и безпредложни.

Разгледах писмата.

Един директор например пишеше:

„До господин министъра на просветата,

Преподавателите в поверената ми гимназия вече шест месеца не са получавали заплати и са изпаднали в такова лошо материално положение, че нямат дори хляб. Това не трябва да продължава повече, защото ще се накърни престижът на преподавателите, а и на самото училище.

Учтиво моля, господин министре, благоволете да ходатайствувате колкото се може по-бързо пред господин министъра на финансите да вземе необходимите мерки, за да ни се изплати заплатата поне за три месеца.“

На гърба на сгънатото писмо пишеше:

„Министерство на просветата ПН. 5860

1—II—891

Директорът на Н…ската гимназия моли да им се изплати заплата за три месеца.“

До тия редове с друг почерк бе написана резолюция: „Неправилен стил. Словоредът не отговаря на правилата на синтаксиса. Употребени са чуждите думи „да благоволя“ и „необходими“.“ (Тези думи в доклада бяха подчертани с червено мастило.)

Отдолу с ръката на министъра бе написано (почеркът беше лош, нечетлив, какъвто почерк придобива всеки веднага щом стане министър):

„До просветния съвет за мнение.“

Под него имаше текст, написан с друг почерк:

„2—III—891

До главния просветен съвет.

(Съществуваше всичко на всичко само един просветен съвет, но човек би помислил, че има поне още тридесет второстепенни.)

В приложение под №… се изпраща на съвета писмото на директора на Н…ската гимназия, за да се проучат неговите граматически форми, синтаксис и стилни особености. След прегледа писмото да се върне с мнение колкото се може по-скоро в Министерството на просветата за по-нататъшно разглеждане.

По нареждане на министъра“

и т. н.

(подпис)

Тъй като работата била от неотложно естество, не минали, и петнадесет дни и Главният просветен съвет бе събран на заседание. Между останалите въпроси бил поставен и този и съветът взел решение писмото да бъде изпратено на двама специалисти за мнение. Двамата експерти били определени, решението записано в протокола, а счетоводителят бил задължен да бди за изпълнението му.

По-нататък следваха писмата до специалистите.

„Господине,

Съгласно писмото на господин министъра на просветата, ПН. 5860 от 2—III тази година, и въз основа на решението на XV заседание на Главния просветен съвет, което се състоя на 17—III същата година, СБр. 2, имам честта да Ви помоля да разгледате писмото на директора на Н…ската гимназия в граматическо, синтактично и стилно отношение и уведомите в най-къс срок съвета с изчерпателен доклад по въпроса.

Приемете по този случай моите уверения за отличното ми към Вас уважение.

Председател на Гл. просветен съвет“ (Подпис)

Писмо със същото съдържание било изпратено и на другия специалист.

Чак след два месеца просветният съвет получил изчерпателен доклад за писмото на директора, изработен съвместно от двамата специалисти. Докладът започваше така:

„До Главния просветен съвет.

Разгледахме и проучихме писмото на директора на Н…ската гимназия и имаме честта да съобщим на съвета следното свое мнение:

Всичко в природата е подчинено на закона за постепенното развитие и усъвършенствуване. Също както от първобитната амеба се стига до най-сложния организъм на човешкото тяло чрез постепенно развитие и усъвършенствуване през вековете, така и езикът се е развивал от нечленоразделни животински звукове, докато след дълги столетия е достигнал високото съвършенство на днешните модерни езици.

За да извършим работата си по-добре и по-прегледно, ние ще се придържаме о следния план:

I. Обща част.

  1. Езикът и неговото възникване.
  2. Произход на днешните езици.
  3. Общ корен (санскрит).
  4. Разделяне на езиците на по-главни групи.
  5. Една част от сравнителната филология.
  6. История на езикознанието.
  7. Обща история на езикознанието.

II. Нашият език и законите на развитието му.

  1. Прародина (история).
  2. Сродни езици.
  3. Общи особености и различия на езиците, сродни с нашия.
  4. Развитие на диалектите на праезика в отделни езици още в прародината.
  5. Диалектите на нашия език.

III. Писмото на директора.

  1. Произход и история на писмото.
  2. Особеностите на неговия език, сравнени с особеностите на старострадийски език, както е засвидетелствуван в паметниците…“

И така нататък. Кой би могъл и да запомни всичко (ако и това съм добре запомнил).

Следваше компетентно изложение по всяка част и всяка точка на така възприетия план и след много, твърде много изписани страници се стигаше до думата „да благоволя“.

По-нататъшният текст гласеше:

„Да благоволя, да разреша, да допусна, с. им. гл, санскр. dhard dudorh, скача, подскача, тичка (вж. кн. III. стр. 15, 114, 118 b. H. C.++m.) = pl. dontі, r. dutі, gr. εμαυριζω 1. canto, cantare, provoco, provocere (ѕіc) к. 3 xb, зова, звъня, звук, звяр (вж. Разсърди се тигърът, лют звяр. Дж. Л. П. 18.) = Сърната скокна зад храсталака = пусна с „до“: допусна (Н. 16. В. 3. С. Н. О. 4. Дж. Д. 18, 5 кн. III. Виж примера: На юнака седемнадесет рани).

Следователно констатираме, че думата „да благоволя“ не е наша и че трябва да се изхвърли като вредна за нашата нация.“

По същия начин следваше и обяснението за думата „необходимо“ и се идваше до същото заключение.

След това специалистите преминаваха към словореда въобще и специално към словореда в писмото на директора и правеха компетентни забележки.

На края имаше точка: „Стил и стилни особености в писмото“, която завършваше с обширен текст от няколко листа:

„Сравнение между езика и стила на писмото на директора и на Омировата „Илиада“.“ (Тук констатираха, че стилът на Омир е много по-добър.)

„Според всичко, казано дотук — пишеха консултантите, — ние сме на мнение, че това писмо трябва да се върне на директора на Н…ската гимназия, за да го преработи грижливо съответно с нашите забележки, а след това въз основа на поправения текст може да се предприеме, каквото е необходимо.“

След един месец съветът се събрал да разгледа доклада и взел решение писмото да се върне на директора, за да го поправи според забележките на специалистите и отново да го изпрати на министерството за по-нататъшно разглеждане. На господа специалистите бе определен за докладите хонорар от по 250 динара, които да се изплатят от пенсионния фонд за вдовиците на чиновниците от ведомството на просветата или от бюджета, който е определен за заплати на училищните разсилни.

Това свое мнение съветът изпратил учтиво на господин министъра за по-нататъшно разглеждане.

От министерството писмото, към което бе приложен докладът под №…, било върнато на директора, за да го поправи според забележките на специалистите.

Ето как всестранно и компетентно се разглеждат там всички работи. Така се водела и тая преписка цяла половин година, докато в писмото не била поправена и най-малката граматическа грешка, и чак тогава въпросът бил придвижен по-нататък. В хода на тая дълга преписка мъничкото писъмце беше нараснало до толкова голямо дело. че един човек едва би могъл да го носи на гърба си.

Но в това няма нищо чудно, тъй като всички чиновници в министерството бяха писатели и, разбира се, пишеха книги. Само господин министърът не пишеше нищо. Пред него дори не посмях да се явя. Убедиха ме, че не бива да предприемам такъв дързък опит. ако ми е мила главата. Господин министърът. казваха, цял ден правел гимнастика, бил много опърничав човек и обичал да се бие.

Разказаха ми. че един ден дори се сбил с главата на църквата. Попът, добър гимнастик и страстен ездач, при това и опърничав човек, също обичал да се бие. Веднаж по неизвестни причини ударил с бастуна си по главата един свещеник в божия храм. Този опърничав характер той придобил, както всички мислят, от четене на много набожни книги. Затова оправдават постъпките му и дори никой му не прави бележка. Първото му стълкновение с министъра било по повод някакви конни надбягвания, а след това и по много други религиозни и просветни въпроси, от които зависи правилното възпитание на младежта. Духовният глава например искал в учебника по вероучение на всяка цена да влезе и един раздел за отглеждане на жребци, а министърът предлагал вместо това урок по плуване. Нито един от двамата не искал да отстъпи по тези важни въпроси и малко по малко работата стигнала дотам, че не можели дори спокойно да се гледат. За да напакости колкото се може повече на противника си, министърът наредил дори в зоологията да не се преподава за коня. Вместо това отвратително животно, когато дойде ред да се преподава за него, да се изучава плуване в студена вода.

Но това, че ще се измени една част от някой учебник, бе дребна работа, защото учебниците, а дори и цели учебни програми се променяха всеки втори ден.

Нямаше човек на служба по ведомството на просветата, който да не пише учебници. Освен това всеки бе приготвил някаква полезна книга за награждаване на учениците и за четиво на добрите деца.

Учебниците, т. е. авторите чакаха на опашка. На много ог тях трябваше да се помогне материално. Учебниците се изкупуваха или изпращаха на училищата като задължителни за обучението. С оглед материалните нужди на авторите министърът задоволяваше най-напред своите най-близки приятели и роднини. Тъкмо бъде одобрен някой учебник и децата си го купят, на другия ден някой по-близък човек на министъра донесе друг учебник и, разбира се, трябваше да му се помогне. Същия ден се изпраща решение:

„Понеже след дълга употреба учебникът (по еди-кой си предмет от еди-кой си автор) се оказва твърде неподходящ, решихме в интереса на обучението той да бъде изваден от употреба и да се възприеме учебникът на …“ (Името на автора забравих.)

Исках да посетя и господин министъра на правосъдието, но той отсъствуваше от страната. Ползувал отпуската си и заминал за чужбина, за да проучи там училищата за глухонеми деца, понеже правителството имало сериозно намерение да отвори в Страдия няколко такива училища, за да поправи лошото финансово положение на страната. И тъй като тази твърде важна и значителна работа не търпеше отлагане, веднага бяха пристъпили към необходимите мерки. Освен че министърът на правосъдието получил при командировката си големи суми за пътни и дневни, веднага бил назначен още и директор на училището за глухонеми деца със солидна заплата и надбавки за репрезентация. След това били назначени и преподавателите. Започнал усилен строеж па голямо здание за жилище на директора. Разбира се, веднага бил назначен и домакин на учреждението, лекар, началник контрол на месото, касиер, заместник-касиер, секретар, трима-четирма писари и няколко прислужници. Всички, като се започне от директора, та до прислужника, старателно получавали заплатите си и с нетърпение очаквали да започнат работата на новата си длъжност. Само директорът се изпуснал да каже тук-там, че щял да нареди чрез един свой роднина министър в училището да се приемат напълно здрави деца.

Това учебно заведение, т. е. чиновниците (защото училището не съществува) били под контрола на министъра на правосъдието, понеже министърът на просветата заявил, че не иска да има работа с „някакви си глухонеми“.

Министърът на правосъдието единствено полагал грижи за училището на глухонемите деца. Неговите работи взел да върши военният министър. Длъжността на военния министър изпълнявал министърът на просветата, който и без това мразел книгите и училищата, а длъжността му на министър на просветата изпълнявала неговата жена. А тя, както всички знаят, чете с голяма охота криминални романи и яде с удоволствие сладолед с шоколад.

(следваща страница)

Страдия (5/12)

(предишна страница)

Тук ме изненада огромна тълпа хора, която се събираше от всички страни в групи пред някаква голяма къща. Всяка от тия големи групи хора беше издигнала свое знаме, на което пишеше името на областта, от която бе групата, а под него думите; „За Страдия ще пожертвуваме всичко!“ или „Страдия ни е по-скъпа от свинете!“

Улицата бе придобила особен тържествен вид. Фасадите на къщите бяха накичени с бели знамена с народния герб в средата. Всички дюкяни бяха затворени, всяко движение — спряно.

— Какво е това? — попитах любопитно един господин на улицата.

— Тържество. Нима не знаете?

— Не зная.

— Как така, за това три дена вече пишат вестниците! Нашият голям държавник и дипломат, който има огромни заслуги за отечеството и решаващо влияние върху външната и вътрешна политика на страната ни, страдаше от силна хрема, която с божия милост и с особеното усърдие на лекарите-специалисти се излекува, така че сега няма да пречи на великия и мъдър държавник да посвещава цялата си грижа и старание за доброто и щастието на тази изтерзана страна и да я поведе към още по-добро бъдеще!

Такова множество народ се бе насъбрало пред къщата на големия държавник, че и капките на най-силния дъжд не биха могли да достигнат до земята от многобройните мъже, жени и деца. Всички бяха със свалени шапки, а във всяка група имаше по един, от чийто джоб се подаваше написана патриотична реч.

Побелелият държавник излезе на балкона на своята къща и във въздуха над целия град се разнесе гръмогласно „ура“. Прозорците на всички околни къщи се отвориха и се показаха много глави. По оградите, на покривите — всичко беше пълно с любопитен народ. Дори и на всеки комин се виждаха поне две-три глави.

Възгласите престанаха, настъпи гробна тишина и из тълпата изпищя тънък глас:

— Мъдри държавнико!…

— Ура! Ура! Ура! — прекъснаха оратора бурни и силни възгласи. Когато патриотичната тълпа утихна, ораторът продължи:

— Народът от моя край лее горещи сълзи от радост и коленичил, благодари на всемилостивия творец, който отстрани милостиво от нашия народ голямата беда и ти дари изцеление, мъдри наш държавнико, за да живееш още дълги години за щастието на народа и за гордост на страната! — завърши ораторът, а от хилядите гърла екна:

— Ура!

Мъдрият държавник благодари на оратора за искрените му думи и припомни, че всички негови мисли и чувства ще бъдат и за в бъдеще насочени към укрепването на културата, икономиката и благосъстоянието на скъпото отечество.

След неговото слово, разбира се, отново гръмна безброй пъти: „Ура!“

Изредиха се така десетина оратори от различните краища на отечеството, а след всяко слово старият държавник отговаряше с патриотични и съдържателни речи. Разбира се, през цялото време не стихваха гръмките и възторжени въгласи: „Ура!“

Мина доста време, додето се извършиха всички тия церемонии, и накрая във всички улици засвири музика. Хората се разхождаха нагоре-надолу, като придаваха по този начин още поголям блясък на тържеството.

Вечерта имаше илюминации, пак музика. Патриотичната тълпа носеше запалени факли. Въздухът по улиците на щастливия град ехтеше от възгласи. Във висините в тъмната нощ се пръскаха ракети, които чертаеха името на големия държавник, изплетено сякаш от мънички звездички.

След това настъпи дълбока тиха нощ и патриотичните граждани на прекрасната страна Страдия, изморени от изпълнението на възвишените си граждански задължения, заспаха сладък сън, изпълнен с блянове за щастливото бъдеще и величието на милото си отечество.

Изморен от странните впечатления, не можах да заспя цяла нощ и тъкмо когато призори, още облечен, с подпряна глава на масата се унесох в сън, стори ми се, че чух някакъв страшен, демоничен глас, който се смееше злобно:

— Това е твоето отечество!… Ха-ха-ха-ха!…

Сепнах се. Гърдите ми затрепераха от страшното предчувствие, в ушите ми пищеше злобният смях:

— Ха-ха-ха-ха!

На другия ден всички вестници в страната писаха за това тържество, особено правителственият орган, в който имаше и безброй телеграми от всички краища на Страдия. В тях много граждани се оплакваха, че не са могли лично да изкажат радостта си от щастливото оздравяване на великия държавник.

Освен това главният лекар на държавника стана изведнаж прославен човек. Във всички вестници можеше да се прочете, че съзнателните граждани на тоя и тоя град, на тая или оная околия или област, оценявайки заслугите на доктор Мирон (така се казваше той), обещаваха да му купят един или друг скъпоценен подарък. Един вестник пишеше:

„Узнахме, че и град Крадия по примера на други градове подготвя скъпоценен подарък за доктор Мирон. Това ще е малка сребърна статуя на Ескулап, който държи в ръцете си една също така сребърна емблема. Около нея са преплетени две позлатени змии с диаманти вместо очи, които държат в устата си свещи. На гърдите на Ескулап ще бъдат изписани със злато думите: „От жителите на град Крадия — на лекаря Мирон, в знак на вечна признателност за заслугите му към отечеството“.“

Вестниците бяха препълнени с такива съобщения. Навсякъде из страната се готвеха скъпоценни подаръци за доктор Мирон и се изразяваше телеграфически благодарност на тоя щастлив лекар. Жителите на един град бяха толкова въодушевени, че започнаха дори да строят величествена вила. На една от стените на тая вила ще бъде сложена грамадна мраморна плоча, на която ще бъде изразена народната благодарност.

А от само себе си се разбираше вече, че веднага бе изработена и размножена снимка на великия държавник, представен в момент, когато се ръкува с лекаря си и му благодари за искрените грижи. Под нея се четеше текстът:

„Благодаря ти, верни Мироне! Ти ме излекува от болестта, която ми пречеше да се посветя изцяло на работата за щастието на скъпото ми отечество.

— Аз изпълних само своето свято задължение към родината.“

Над главите им в облаците хвърчи гълъб, който носи в човката си лента с надпис:

„Милостивият бог, който обича Страдия, я пази от всяко зло.“

Над гълъба с едри букви бе написано: „За спомен от деня на щастливото оздравяване на великия държавник Симон“ (доколкото си спомням, така му беше името).

Децата разнасяха тази снимка по всички улици и хотели и викаха:

— Нови снимки! Държавникът Симон и лекарят Мирон!…

Когато прочетох няколко вестника (почти във всички бе напечатана обширна биография на прочутия лекар-патриот), реших да отида при господин министъра на народното стопанство.

Министърът на стопанството, възрастен, нисък, слабичък човечец, с побеляла коса и с очила, ме посрещна по-любезно, отколкото се надявах. Покани ме да седна до неговото бюро. Самият той се нагласи на мястото си. На бюрото лежеше цял куп някакви стари книги с пожълтели листа и скъсани корици.

— Веднага ще ви се похваля! Нямате си представа колко съм доволен! Какво, мислите, изнамерих?

— Някой метод, чрез който ще усъвършенствувате стопанството на страната?

— А, не! Какво ти стопанство! Стопанството е усъвършенствувано чрез добрите закони. За това вече не трябва и да се мисли!

Аз млъкнах, като не знаех какво друго да му кажа. С добродушна, щастлива усмивка той ми показа някаква стара книга и запита:

— Как мислите, кое е това произведение?

Аз се престорих, че уж се мъча да си припомня, но той каза пак със същата усмивка:

— Омировата „Илиада“… Но много, много рядко издание!… — Той изговаряше всяка дума с наслаждение и ме гледаше любопитно, очаквайки да види моето учудване.

И аз наистина бях изненадан, само че по други причини. Все пак се престорих, че ме възхити именно тая рядкост.

— Това е прекрасно! — казах аз.

— Но ако ви кажа още, че същото издание вече не се среща!…

— Та това е великолепно! — възкликнах аз уж въодушевен и започнах да разглеждам книгата, като давах вид, че дълбоко съм трогнат и заинтересован за тая рядкост.

Едвам успях да отклоня с разни въпроси разговора от неговия Омир, за когото не бях чувал никога нито дума.

— Осмелявам се, господин министре, да ви попитам за прекрасните ви стопански закони — казах му аз.

— Това са всъщност класически закони. Нито една страна, вярвайте ми, не харчи толкова средства за издигане на стопанството, колкото нашата.

— Така трябва и да бъде — казах, — това е най-важната основа за напредъка на всяка страна.

— Разбира се. Аз имах пред вид това, когато се стремях да създам колкото се може по-добри закони и да издействувам колкото се може по-голям бюджет, за издигане на стопанството и индустрията на страната.

— На колко възлиза бюджетът, ако смея да ви попитам, господин министре?

— Миналата година, когато имаше друг министър, бюджетът беше по-малък, но с голям труд и усилия аз успях да постигна пет милиона динара.

— Това достатъчно ли е за вашата страна?

— Достатъчно!… Вижте сега, в закона е включена и следната точка:

„Житото и въобще всички посеви трябва да виреят добре а в колкото е възможно по-големи количества.“

— Това е хубав закон — казах аз.

Министърът се усмихна доволно и продължи:

— Увеличих и чиновническия апарат в своето ведомство. Сега във всяко село има стопанско ведомство с петима души чиновници начело с управител на стопанството. След това във всеки околийски град назначих отговорник на околията с голям брой чиновници, а над всички тях стоят областните ръководители — двадесет на брой, колкото области има нашата страна. Всеки от тях контролира напълно своите чиновници, следи дали останалите чиновници изпълняват задълженията си и работи за укрепване на стопанството в целия край. Чрез него министерството, което има 20 отделения и във всяко по един началник с голям брой чиновници, води преписка с целия край. Всеки началник на отделение в министерството води кореспонденция с отделните ръководители в областите, а те след това уведомяват министъра чрез неговите лични секретари.

— Та това е огромна администрация! — забелязах аз.

— Много голяма! От всички министерства нашето има наймного входящи и изходящи номера. Чиновниците цял ден не могат да си дигнат главите от писма и актове.

След кратко мълчание министърът продължи:

— След туй наредих във всяко село да има читалня, която да е снабдена с подходящи книги из областта на полевъдството, горското стопанство, животновъдството, пчеларството и други отрасли на стопанството.

— Селяните вероятно четат с охота?

— Това е задължително като военната повинност. Всеки трудещ се селянин трябва да прекарва в читалнята по два часа преди и след обед, за да чете (а ако не е грамотен, другите му четат). Също така има чиновници, които изнасят беседи на селяните за съвременното рационално обработване на земята.

— Но тогава кога работят в полето? — запитах аз.

— Вижте какво, отначало е така. Този начин е бавен, от пръв поглед може би ще изглежда неподходящ, но тепърва ще се види благотворното влияние на тази крупна реформа. По мое дълбоко убеждение най-важното е да се затвърди първо теорията. Тогава останалото ще върви лесно. Ще се види, че всичкото време, прекарано в изучаване на стопанската теория, ще бъде възнаградено стократно. Господине, трябва да съществуват силни, здрави основи, за да се строи здание! — завърши министърът и избърса появилата се от вълнение пот по челото му.

— Напълно одобрявам вашите гениални схващания за стопанството! — казах възторжено.

— И как хубаво разпределих петте милиона динара: два милиона за чиновниците, един милион за хонорари на тези, които пишат стопански учебници, един милион за основаване на библиотеки и един милион за дневни пари на чиновниците. Точно пет милиона!

— Прекрасно разпределение!… Доста средства отделяте и за библиотеките.

— Вижте какво, аз издадох наредба, освен стопанските учебници да се купуват и учебници по гръцки и латински език, за да могат селяните да се облагородяват, изучавайки след полската работа класическите езици. Всяко читалище има Омир, Тацит, Патеркул и още много други хубави творби от класическата литература.

— Прекрасно! — възкликнах с разперени ръце и веднага станах, сбогувах се с господин министъра и тръгнах, защото главата ми вече бучеше от тази велика реформа, която не можах да разбера.

(следваща страница)

Страдия (5/12)

(Предыдущая часть)

На улице меня поразило невообразимое множество людей, группами валящих со всех сторон к большому зданию. Каждая группа шла со своим знаменем, на котором было написано соответствующее название округа, а под ним слова: “Всем жертвуем для Страдии!” или “Страдия нам милее свиней!”

Улица приобрела особо праздничный вид, на домах были вывешены белые знамена с народным гербом посередине, закрыты все мастерские и прекращено всякое движение.

– Что это? – с любопытством спросил я господина на улице.

– Праздник. Разве вы не знали?

– Нет.

– Да ведь об этом вот уже три дня пишут в газетах. У нашего великого государственного деятеля и дипломата, имеющего много больших и славных заслуг перед родиной и оказывающего решающее влияние на внешнюю и внутреннюю политику нашей страны, был сильный насморк, который благодаря божьей милости и усердию врачей вылечен, так что теперь это не будет мешать великому и мудрому деятелю все свое внимание и заботу отдавать на благо измученного отечества и вести его к лучшему будущему.

Перед домом государственного деятеля собралось столько мужчин, женщин и детей, что яблоку негде было упасть. Мужчины сняли шапки; у одного в каждой группе торчала из кармана уже написанная патриотическая речь.

На балконе дома появился убеленный сединами государственный деятель, и громогласное “живео!” всколыхнуло воздух и разнеслось по всему городу. В окнах соседних домов зазвенели стекла, и в них высунулось множество голов. Заборы, крыши–все вокруг было заполнено любознательным народом, даже из каждого чердачного окна торчало две-три головы.

Возгласы прекратились, наступила мертвая тишина, и из толпы раздался трепетный пронзительно-тонкий голос:

– Мудрый правитель!..

– Живео! Живео! Живео! – прервали оратора многочисленные бурные возгласы; как только патриотическое волнение стихло, оратор продолжал:

– Жители моего края проливают горячие слезы радости и коленопреклоненно возносят хвалу всемилостивейшему богу, который спас наш народ от великой беды и дал тебе, дорогой руководитель, выздоровление, чтобы ты долго жил на радость стране и счастье народа!

Оратор закончил, и из тысячи глоток вырвалось:

– Живео!

Мудрый государственный деятель поблагодарил оратора за искреннее поздравление и заверил, что все свои мысли и чувства направит на повышение культуры и благосостояния дорогой родины.

Разумеется, его речь вновь покрыло многократное “живео!”.

Вслед за этим один за другим выступили с десяток ораторов из разных краев страны, и на каждую речь маститый государственный деятель отвечал патриотическим и содержательным выступлением. Речи смешивались с восторженным, громогласным “живео!”.

Церемония длилась очень долго, а когда наступил конец, заиграла музыка, и по всем улицам стал прогуливаться народ, что придало празднику еще больше торжественности.

Вечером засверкала иллюминация, и при зажженных факелах, которые несли патриотически настроенные массы народа, на улицах счастливого города вновь загремела музыка; высоко в воздухе разрывались ракеты, выписывая имя великого государственного деятеля, казавшееся сплетенным из звездочек.

А когда наступила глубокая тихая ночь, патриоты прекрасной страны Страдий, утомленные выполнением возвышенных гражданских обязанностей, сладко заснули, видя во сне счастливое и великое будущее милой их сердцу родины.

Разбитый удивительными впечатлениями, я не мог заснуть целую ночь и только на рассвете, одетый, задремал, склонившись на стол головой; и вдруг я услышал страшный, злобно хохочущий демонический голос: “Это твоя родина!.. Ха, ха, ха!..”

Я вскочил, дрожа от страшного предчувствия, а в ушах раздавалось это пакостное: “Ха, ха, ха!”

На следующий день о празднике писали все газеты страны, и особенно правительственная; в ней были также помещены телеграммы за многочисленными подписями из всех краев Страдии, в которых подписавшиеся сожалели о том, что не могли лично выразить свою радость по случаю благополучного выздоровления великого государственного деятеля.

Был прославлен и врач, вылечивший государственного деятеля. Во всех газетах можно было прочесть, что сознательные граждане из такого-то и такого-то местечки, уезда или округа, ценя заслуги врача Мирона, так ею звали, приобретают для него такой-то дорогой подарок.

В одной газете писали:

“Мы узнали, что город Крадия по примеру других городов готовит ценный подарок врачу Мирону. Это будег небольшой серебряный канделябр в виде статуи Эскулапа, держащего в руках серебряную же чашу, вокруг которой сплетаются две позолоченные змеи, с бриллиантами вместо глаз и со свечами во рту. На груди у Эскулапа будет золотыми буквами написано: “Граждане города Крадии врачу Мирону в знак вечной благодарности за заслуги перед родиной!”

Газеты были переполнены подобными новостями. По всей стране готовились для врача дорогие подарки, а в телеграммах выражалась благодарность этому счастливцу. Один город был так воодушевлен, что начал даже строить величественный дворец, в стену которого будет вделана большая мраморная плита, а на плите запечатлена народная благодарность.

И, само собой разумеется, сразу же была создана и размножена картина, на которой был изображен великий государственный деятель, с благодарностью пожимающий руку врачу. Под ней текст:

“– Благодарю тебя, преданный Мирон, ты спас меня от болезни, мешавшей мне отдать всего себя на благо дорогой родины!

– Я только выполнил свои святой долг перед отчизной!”

Над их головами порхает голубь, держащий в клюве ленточку с надписью: “Милостивый творец отводит от любимой им Страдии всякое зло”.

Повыше голубя – крупный заголовок: “В память о дне выздоровления великого государственного деятеля Симона”. (Так, кажется, его звали, если мне не изменяет память.)

По всем улицам и гостиницам детвора разносила эти картины, крича во весь голос:

Новая картина! Государственный деятель Симон и врач Мирон!..

*

Прочитав несколько газет (почти в каждой из них была обширная биография знаменитого врача-патриота), я решил пойти к министру сельского хозяйства.

Господин министр – пожилой, маленький, тщедушный, седеющий человечек в очках – встретил меня любезнее, чем я мог ожидать. Он предложил мне сесть поближе к его столу, а сам занял свое обычное место за столом, заваленным старинными книгами с пожелтевшими страницами и потрепанными обложками, и сказал:

– Спешу похвастаться. Вы и представить себе не можете, как я доволен. Вообразите только, что я открыл!

– Видимо, какой-нибудь способ усовершенствования сельского хозяйства?

– Э, нет! Какое там хозяйство! Хозяйство усовершенствовано хорошими законами[1]. Об этом и думать больше нечего.

Я умолк, не зная, что сказать, когда он с добродушной, блаженной улыбкой спросил меня, показывая на старую книжищу:

– Как вы думаете, что это за произведение?

Я притворился будто что-то припоминаю, а он вновь блаженно заулыбался.

– “Илиада” Гомера!.. Но очень, очень… редкое издание!.. – проговорил он, смакуя каждое слово и с любопытством следя за тем, насколько это поразит меня.

И я действительно был поражен, хоть и совсем по другой причине; однако я сделал вид, что меня удивила именно эта редкостная вещь.

– Замечательно!

– Ну, а если я еще добавлю, что это уникальное издание!

– Да, это великолепно! – восторженно воскликнул я и принялся рассматривать книгу, воем своим видом показывая, что глубоко тронут и заинтересован этой редкостью.

Разными вопросами мне насилу удалось отвлечь его от этого Гомера, о котором я никогда не слышал ни слова.

– Осмелюсь спросить, господин министр, о каких полезных законах по хозяйству вы упоминали?

– Это, можно сказать, классические законы. Поверьте, ни одна страна не тратит на подъем хозяйства столько, сколько наша.

– Так и должно быть, – сказал я, – это важнейшая основа прогресса любой страны.

– Именно это я и имел в виду, когда добивался чтобы были созданы лучшие законы и на подъем сельского хозяйства и промышленности выделен как можно больший бюджет.

– Каков же этот бюджет, разрешите узнать?

– В прошлом году, при другом составе министерства, бюджет был меньше, но я великими заботами и трудом сумел довести его до пяти миллионов.

– Достаточно для вашей страны?

– Да, вполне… К тому же, видите ли, в закон внесен и такой пункт: “Зерновые и вообще посевы должны хорошо вызревать и в возможно большем количестве”.

– Это полезный закон.

Министр самодовольно улыбнулся и продолжал:

– Я распределил чиновников своего министерства таким образом, чтобы в каждом селе было сельскохозяйственное управление из пяти чиновников во главе с управляющим; в каждом уездном центре – управляющий с большим числом чиновников, а над ними – управляющий округа. Таковых у нас двадцать – по количеству округов в стране. Окружной управляющий со своими чиновниками осуществляет всесторонний контроль: следит за тем, как остальные чиновники выполняют свои обязанности, и влияет на улучшение хозяйства во всем округе. Через него министерство (в нем двадцать отделений, каждое из которых, возглавляемое шефом, представлено большим количеством чиновников) осуществляет связь со всем округом. Шефы отделений министерства состоят в переписке с окружными управляющими и через личных секретарей ставят обо всем в известность министра.

– Колоссальный аппарат! – вставил я.

– Очень большой. По количеству зарегистрированных документов наше министерство на первом месте. Чиновники и головы не поднимают от бумаг.

Немного помолчав, министр продолжал:

– Я постарался, чтобы в каждом селе была хорошая читальня, где имелись бы полезные книги по лесоводству, полеводству, скотоводству, пчеловодству и другим отраслям сельского хозяйства.

– Крестьяне, конечно, читают охотно?

– Это такая же обязанность, как и военная. Каждый трудоспособный крестьянин должен провести в читальне два часа до полудня и два часа после полудня, где он читает сам или, если он неграмотен, читают ему; кроме того, чиновники читают им лекции о современных рациональных способах обработки земли.

– Так им же некогда работать в поле!

– Э, видите ли, так кажется только сначала. Это новый способ, и с первого взгляда он может показаться спорным и даже непригодным. Благотворное влияние этой крупной реформы выявится впоследствии. По моему глубокому убеждению, самое главное – внедрить теорию, а тогда все пойдет гладко, время, потраченное на изучение теории, окупится с лихвой. Необходимо, сударь мой, иметь прочную основу, крепкий фундамент, а тогда уже строить здание! – закончил министр и вытер со лба проступивший от возбуждения пот.

– Полностью одобряю ваши гениальные взгляды на хозяйство! – горячо сказал я.

– Исходя из этого, я и распределил пять миллионов динаров: два миллиона на чиновников, миллион – гонорары авторам сельскохозяйственных учебников, миллион – на основание библиотек и миллион – на командировки чиновникам. Вот вам и все пять.

– Удивительно!.. И на библиотеки вы тратите достаточно.

– Недавно, кроме того, я отдал распоряжение добавить к сельскохозяйственным книгам еще и учебники по греческому и латинскому языкам, дабы, изучая после полевых работ классические языки, крестьяне могли облагораживаться. В любой читальне имеются Гомер, Тацит, Патеркул и многие другие прекрасные произведения классической литературы.

– Превосходно! – воскликнул я, разведя руками, и тут же встал, попрощался с господином министром и вышел, так как от этих великих реформ, которых я никак не мог понять, у меня просто голова вспухла.

(Далее)

[1] Намек на тяжелое экономическое положение в стране и на беспрестанное принятие разного рода законов в области экономики. В период с 1895 по 1900 год дефицит в государственном бюджете Сербии составлял 62359754 динара, а в течение только 1808–1900 годов было принято шестнадцать законов по развитию и усовершенствованию разных отраслей хозяйства.